Нечовешки щастливи с огромни сърца!

Щом сте стигнали до тези редове знаете въпроса: „- Вие вземате ли за съпруг/съпруга … ?“ и така нататък… Вярвам, че си бяха дали отговора на този въпрос много преди днешния ден. В озни момент обаче чувствах, че тяхното ДА беше по-скоро на въпроса: „Това ли е човекът, който ще пази усмивката ти вечно ?“… Да. Тяхното щастие беше в другия. И то се умножава като го споделиш. Както Петър каза, секунди преди за пръв път да види Ванеса в нейната сватбена рокля, „Мечтаех си за този момент. Искам да изживея тези сватбени мигове с нея. Много я обичам.“… От вълнение той дори не виждаше, че снимаме. Не го интересуваше. Просто тръпнеше в очакване и ни споделяше искрено чувствата си. Не се бяхме разбирали да записваме звук от този „first look“ и нямаха специално написани обети. Имаха точно каквото искаха. Както горе споменах. Погледите си. Нищо странично не им трябваше. И по-късно когато споменах на Петър, че щеше да е супер, ако знаехме и сложим брошка, за да чуем тези думи в най-добро качество, той отвърна: „- Няма нужда да го записваме, аз го чувствам.“ … Оставяме без думи. Разбира се имаме го записано =) Винаги сме на щрек, но не сме нагласяли нищо. Беше истинско и могъщо. Точно за това не си поставяме сценарии, защото хората с които го правим не играят.